Абстрактен текст
Колкото повече пиша, толкова повече ми се пише! И не зная дали израствам или просто трупам канари с текстове, ала зървам нещо ярко на повърхността - изгрява то като зората, искрите му пробиват мъгливия, сребролунен нощен пейзаж. То е мъничко, далечно. Що ли е?
Не го виждам добре. Ще коства усилия - трябва да се приближа. Искам да отида там. Тръгвам!
Някак страшно е - сам съм сред алеята. Дървесните листа нашепват "- спри, върни се". Кой ли ги слуша?
Любопитството надделява. С всяка крачка става все по-лесно, вдигам скоростта - вече не ходя, а тичам! Все по-близо съм. Изгарям от нетърпение да видя в детайли обекта. Ето го, ето го, пристигнах!
Но туй е гранитна скала. Що за дяволска шега? Скали - колкото щеш! Всяка като другата. Другата - като всяка! И така нататък. Търсенето продължава.
Всичко природно е красиво посвоему, така смятам. Дори скалите, макар и бездушни, са безмълвни пазители на живота - подслоняват те зеления мъх и битуващите из процепите мравчици.
Приближи се към скалата и напрегни слуха си - ако чуеш говор, те са, да знаеш, мравките! Но днес ги няма из дома им и не зная къде са. Потърсих ги онлайн, без резултат: "Не можахме да намерим мравки. Добавете мравки в Гошо Maps". Но аз нямам мравки, не си нося, съжалявам. Ще трябва да мина без тях.
Хвърлих разсеян поглед в нищото. Късно е, сам съм. Ежедневните звуци секнаха, градът се смълча - тишината превзе света. Сега тя е всесилна - само моят глас може да я среже с нож. Но не искам да извърша това убийство или да бъда съучастник. Затова и превключих телефона на тих режим - той е единственият смутител в това "тревожно" време. Застинал съм. Мислите ми трескаво бушуват - ще ги изключа, драги, време им е за почивка, сънно ми е. А трудно се спи с пълна глава - ще я изпразня, да олекне. Хайде, лягам...
А на теб празна нощ - откъм кошмари. Богата - откъм дъги и медовини. До скоро, четящий!
Автор: webselo.com - абстрактно и творческо писане.
